StarCraft - историята

Залезът на западните цивилизации

Знае се, че технологиите и световната култура са прогресирали главно през двадесети век. Техният напредък, обаче, бил бледа сянка в сравнение с последвалите големи скокове. В края на ХХІ век човечеството забелязало големите промени, които били настъпили в света. Напълно нови технологии способни да действуват по съвсем невероятни стандарти, предоставящи увеличен достъп до по-мощни компютри, които давали информация дори за най-малките и бедни държави на Земята. С възраждането на теорията на комунизма от източните нации ядрените оръжия се разпространили прекалено много. Страните от третия свят започнали да съперничат на Великите сили във военно и икономическо отношение, което довело до разпускане на старите силови структури, характерни за края на ХХ век. Когато откритията в кибернетиката, клонирането и генетичните технологии били представени на обществеността, военните групировки и фанатични религиозни секти оспорили законността на действията на мултикорпорациите, печелещи от генетичното експериментиране.

Някои хора започнали да превъзхождат други заради мутации, ангажиращи психиката и вариращи от повишена сетивност до изразена телепатия. Това принудило „нормалните” да прибягнат до кибернетични импланти. Тези драматични промени в човешката природа предизвикали паника в много от големите организации. Технологиите продължили да се развиват и населението се увеличило, като към края на ХХ век то наброявало около шест милиарда души. За три века то достигнало двадесет и три милиарда, замърсяването и нуждата от ресурси принудило световните лидери да търсят пътища, които да спрат този демографски взрив. Хората чувствали приближаването на неизбежна катастрофа, предизвикана от пренаселването и генетичните промени.

Междувременно напрежението нараснало поради умишлено предизвикани генетични мутации, като много интернационални компании западнали и фалирали. Избухнала „война” между корпорациите и останалите организации, съпроводена с актове на тероризъм, последван от полицейски действия по цялата планета. Безотговорните медии, отразяващи тези сурови полицейски акции, засилили паниката сред населението в много от по-големите държави. Нарушеният баланс на световните сили прераснал в интернационален хаос.

Новият ред

На 22 ноември 2229 г. била създадена Лигата на Обединените Сили (ЛОС). Това била реализация на идейните виждания за обединено човечество, създадена по модела на вече изчезналото ООН. Този нов ред се разпространил и контролирал 93% от населението на планетата, като само някои от южноамериканските държави останали извън него. Лигата била създадена на базата на утопичните социалистически виждания, но често и тя предприемала сурови полицейски акции за съхраняване на реда. След осемдесет годишно управление ЛОС започнала да планира обединяване на всички земни култури веднъж завинаги. Полагали се огромни усилия, за да бъдат заличени и последните остатъци от национален сепаратизъм. Английският бил приет за световен език, измествайки много древни езици, които останали говорими само в родните им страни.

Знае се, че религиите били официално премахнати от ЛОС и на тяхно място било обожествено Човечеството. Тази религия била създадена в името на „чистата” човешка раса и за да се премахнат всички не жизнено важни протези или мутации, които били умишлено създадени. Специални отдели на Лигата доказали вредността на тези генетични изменения. Използването на кибертехнологии и психоактивни наркотици заличавали разликите между хората. Лидерите на ЛОС създали план за предпазване от крайностите в технологиите.

Голямото прочистване

За да успее „Голямото прочистване”, Лигата измислила жесток план, приличащ на Инквизицията от средните векове. Този „кръстоносен поход” бил окончателното разрешение за премахването на човешките пороци. Войските на ЛОС обиколили всяка нация на Земята, като заловили дисиденти, хакери, промишлени шпиони и бандити от всякакъв вид. В резултат на тези действия били убити 400 000 000 души. Световната медия, която била под контрола на Лигата, скрила от обществото истината за ужасната разправа с престъпниците.

Въпреки жестоките си действия ЛОС успял да развие много важни технологии. Затворените от десетилетия лаборатории били отворени отново, но под контрола на Лигата. Програмите за покоряване на Космоса, които били изоставени от руското и американското правителство, поради драстичното спадне на бюджета и нарасналата политическа опозиция, получили база за ново развитие в новата ера на човечеството. Обединяването на криогенетичната хибернация и трансдвигателните технологии позволили пътуването сред звездите. В разстояние на четиридесет години ЛОС създал колонии на Луната и на много от другите планети в Слънчевата система.През този период брилянтния млад учен Доран Рут намислил да обедини уменията си с Лигата. Не замесен в проекта „Голямото прочистване” Рут бил обладан от идеята за колонизиране на нови планети. Той бил убеден, че откриването на нови минерали и алтернативни горива на външните светове, ще го направи един от най-влиятелните хора на Земята. Чрез политическите си връзки и собственото си състояние той успял да освободи хиляди от затворниците на ЛОС и ги използвал за своите експерименти.

Затворниците, които трябвало да бъдат екзекутирани съгласно едикта на проект „Голямото прочистване”, били транспортирани до главните лаборатории на Рут. Плановете на Доран, да изпрати осъдените да колонизират външните светове, довели до създаването на екипаж от близо 56 000 души за дълга термокриогенетична хибернация. Каталогизирайки различните мутации и кибернетичните особености на престъпниците, Рут вкарал цялата информация в революционен суперкомпютър. Тази съвършена логистично-аналитична система позната като АТЛАС, преработвайки информацията изчислила, кои от затворниците ще могат да преживеят дългия път. Само 40 000 от тях били годни да оцелеят при суровите условия. Тези хора били натоварени на четири огромни космически кораба предназначени за дълги пътувания в космоса. След като всички били качени и приготвени за криогенетичен сън, корабите били снабдени с достатъчно храна и хардуер, за да могат да подпомогнат хората, когато пристигнат на нужното място. След това компютърът бил програмиран с координатите на външната планета Гантрис VІ. Всичко изглеждало перфектно, но дори Рут не предполагал, че престъпниците ще бъдат изпратени на почти сигурна смърт в самия край на галактиката.

Изгнанието и дългият сън

АТЛАС бил инсталиран на първия от суперкорабите „Наглфар”. Трите други кораба „Арго”, „Саренго” и „Рейгън” били програмирани да следват първия, който бил изпратен в пустото пространство към Гантрис VІ. По време на пътуването, останало в историята с името „Дългият сън”, АТЛАС продължил да наблюдава хората намиращи се в криогенетичен стазис. Изчислявайки отделните мутации и изменения открити в генетиката на затворниците компютърът получил представа за голямата мутагенетична сила, която съществувала в Някои от техните ДНК. Тъй като тази мутация била намерена в по-малко от 1% от затворниците, то тя явно увеличавала психическия потенциал на човешкия мозък. АТЛАС изчислил, че ако пасажерите оцелеят в бъдещия си дом много от тях поради мутацията ще бъдат привилегировани само след няколко поколения. Тези открития били записани и изпратени обратно на Земята в лабораторията на Рут.

След едногодишно пътуване навигационните системи на АТЛАС изключили, изтривайки не само координатите на Гантрис VІ, но и тези на Земята. Четирите кораба, носещи техния нещастен товар в стазис, се реели сляпо в космоса на светлинна скорост близо тридесет години.

Двигателите на корабите достигнали критична точка на нагряване. След двадесет и осем годишно свръх светлинно пътуване огромните кораби навлезли в нормална космическа скорост близо до края на годна за живот звездна система. На около 60 000 светлинни години от Земята техните двигатели били унищожени, а техните живото поддържащи батерии били почти изтощени. Корабите, придържайки се към протоколите за спешни случаи се насочили към най-близките благоприятни за живот планети.

„Рейгън” и „Саренго” попаднали на свят наречен Умоя. „Саренго”, който бил сериозно повреден по време на преминаването през атмосферата, се разбил в планетата, убивайки всичките си 8000 пасажери. „Рейгън” имал по-щастлива съдба и направил контролирано кацане, което завършило успешно. След като корабът се приземил, бил прекъснат дълбокия сън и оцелелите пътници бавно се събудили. Те искали да узнаят къде точно се намират, но открили, че системите на АТЛАС някак си са изтрили цялата информация за тяхното пътуване от компютърните архиви.

„Арго” кацнал на планетата Мориа. Неговите пътници имали същата съдба като тези на „Рейгън”. Само пасажерите от „Наглфар” успели да проникнат в корабните си компютри и да извлекат информация за положението си. Те се свързали директно с АТЛАС и големите им съмнения, че никога повече няма да видят Земята се оправдали. Оказало се, че са се приземили на планетата Тарсонис, обаче корабът им бил много пострадал при кацането и било невъзможно да бъде поправен. Като използвали материалите от корабите (храна, хардуер, сечива и др.), оцелелите изгнаници се разселвали по трите свята, докато си направят подслон и устроят своя начин на живот.

Конфедерацията и новият свят

Обитателите на всяка планета работели здраво, за да оцелеят в това, което наричали “новия свят”. Техните другари по съдба също се развивали по останалите светове в системата. Преселниците използвали всякакви ресурси, които успеят да намерят. Понеже разглобили корабите си, колонистите загубили възможност, да осъществят междупланетарна връзка и живели изолирано десетилетия наред. За сравнително малко време те построили нови градове по световете си. Минали близо шестдесет години преди трите колонии да се свържат в междукосмическо пътуване. До тогава всяка от тях се била превърнала в проспериращо самостоятелно общество. Най-голямата от тях- Тарсонис, била най-напреднала в технологиите и разработила второ поколение транспространствени двигатели. Те им позволили да експлоатират огромен брой планети разположени в близките системи. Опирайки се на тези открития и новите възможности, жителите на Тарсонис решили да потърсят оцелели от дългия сън.

Когато потърсили оцелелите, разпръснатите групи по останалите планети вече се били обединили по същия начин както жителите на Земята. Обединените планети започнали да имат полза от взаимната търговия. Тарсонис, обаче оказал натиск върху Умоя и Мориа за създаването на общо правителство, но другите две планети отказали. Независимо от този неуспех тарсонианските флоти продължили да експлоатират тази част от космоса наречена сектора Копрулу.

Създаването на седем нови колонии увеличило неимоверно военната мощ на Тарсонис. На тарсонианските колонии било създадено ново правителство, наречено Конфедерацията. Колонистите на Мориа, която имала най-развитата минна индустрия, започнали да се съмняват, че тази нова Конфедерация ще се опита да се намеси в доходоносните им операции. Техните опасения се оправдали, когато със средствата на Конфедерацията било създадено съмнително (незаконно, гангстерско), корпоративно обединение, наречено Кел-Морианската комбина. Тя осигурявала военна подкрепа за всяка миньорска фракция, която имала симпатии към Конфедерацията. Тарсонис се издигнал благодарение на Конфедерацията и Кел-Морианската комбина. Нещата се променили, когато Комбината се обявила за самостоятелно обединение извън рамките на Конфедерацията. Това сложило началото на Войните на гилдиите. Те продължили близо четири години, докато Конфедерацията подписала мир с Комбината. Според мирния договор на вторите била призната автономия и имали свобода на действие в търговията с ресурси. Виждайки на какво са способни конфедератите умойците създали Умойския протекторат. Тази национална гвардия имала за задача, да опази планетата от тиранията на Тарсонис. В следствие от войните Конфедерацията се наложила като доминиращ военен фактор сред теранските силови структури.

Силата й продължила да расте когато нейните проспектори (агенти, мисионери) присъединявали свят след свят към нея със своя експанзионизъм. В следствие на това се появили пиратски групировки и полицейски организации, които засилили терора над гражданите. Един от най-ярките примери за въстание срещу Конфедерацията бил бунта на Корхал.

Революцията на Корхал

Корхал била една от главните колонии на Тарсонис. Тя била известна с богатството и науката си и допринесла много за техническото и военното развитие на Конфедерацията. Конфедратите печелили от голямата продуктивност (индустрия) на Корхал, но гражданите на колонията негодували от назначаването на корумпирани конфедеративни сенатори. Корхалското общество искало да запази независимостта си и предизвикало няколко бунта срещу конфедеративната полиция. В резултат на тези действия Конфедерацията обявила военно положение на Корхал. Това още повече разгневило населението и увеличило гражданския хаос. На Тарсонис били убедени, че ако тяхната най-главна колония се обърне срещу тях, то и другите колонии ще се разбунтуват, което би довело до края на Конфедерацията. Било решено, че кризата на бунтуващата се колония трябва веднага да се прекрати. Корхал трябвало да послужи като пример, за това как Конфедерацията наказва бунтовниците.

В същото време енергичния корхалски сенатор Ангус Менгск решил да оглави бунта. Той открито обявил война на Конфедерацията. Още в началото на бойните действия войските на Менгск превзели всички бази на конфедератите на Корхал. След това той прокламирал, че с властта на Конфедерацията е свършено и с това си спечелил уважението и на другите страдащи колонии.

Конфедератите решили да изчакат развитието на събитията и изтеглили своите войски и флот. Менгск и другите лидери на революцията повярвали, че са се освободили и започнали да празнуват победата. Знаейки, че загубата на Корхал ще предизвика бунтове и по другите колонии, конфедератите решили да я превземат на всяка цена.

Те изпратили трима от своите най-добри убийци познати като гоустове (духове) да елиминират Менгск и неговите последователи. Обезглавеното тяло на сенатора заедно с това на жена му и малката му дъщеря било намерено на следващата сутрин на балкона в палата му, който му служил и за оперативен щаб. Главата му никога не била открита. Това много отслабило позициите на бунтовниците, но и разпалило пламъка на бунта в бъдещия най-голям враг на Конфедерацията...

Арктурус Менгск пълноправен конфедеративен проспектор и бизнесмен не понесъл новината за смъртта на своето семейство. Като дългогодишен проспектор той добре знаел колко далече може да стигне Конфедерацията, за да постигне целите си. Но не предполагал, че тя ще стигне чак до там, че да убие корхалски сенатор. Менгск не се интересувал от политическите събития в сектора, но бил разтревожен и погълнат от действията на баща си. Смъртта на семейството му пробудила нещо в младия Арктурус, което го накарало да изостави кариерата си и да тръгне по пътя на отмъщението.

Събирайки различни военни групировки, които били привърженици на баща му срещу Конфедерацията, Менгск успял да създаде внушителна армия. Сътрудниците на Арктурус атакували различни конфедеративни бази и инсталации. В следствие на тези атаки Конфедерацията загубила хора, машини и съоръжения възлизащи на милярди кредити. При появата на слуха, че организацията на Менгск се е съюзила с Умойския протекторат, конфедеративното правителство решило да приключи с проблема веднъж завинаги. Хиляда ядрени ракети клас „Апокалипсис” били изстреляни от далечната столица на Конфедерацията – Тарсонис към планетата Корхал. Над четири милиона души били убити. За миг проспериращата колония била превърната в свръх нагорещена сфера от потъмняло стъкло и пясъчни вихрушки.

Новината за унищожението достигнала до Менгск в секретна база някъде във владенията на Умойския протекторат. След като нищо друго не им останало освен желанието за мъст, Арктурус и оживелите му съратници се заклели да унищожат Конфедерацията на всяка цена.

Наричайки се Синовете на Корхал Менгск и неговата група бързо се прочули като най-търсените хора в сектора. Нападайки бързо и безшумно те постигнали доста победи над конфедеративните войски. След всяко нападение контролираните от конфедератите медии описвали Арктурус като терорист. Повечето колонии отказвали да подкрепят неговата незаконна групировка. Макар да бил преследван и оплюван, Менгск никога не прекъснал борбата си срещу Конфедерацията. От този ден нататък Синовете на Корхал продължавали да объркват плановете на Тарсонис, за да постигнат свободата на сектора.

Войната

Различните колониални военни групировки и пирати продължили стълкновенията си с конфедеративните сили. Въпреки че много от тях имали конфликти и помежду си, теранското присъствие в сектора Копрулу продължило да се засилва и разпространява. Тези дребни препирни престанали, когато хората разбрали, че са в центъра на епичен конфликт.

Без предупреждение флота от петдесет чужди кораба навлязла в орбитата на конфедеративния свят Шау Сара. Те открили огън срещу нищо неподозиращата колония, унищожавайки всяка следа от поселение на планетата. Тази неочаквана атака изумила конфедеративните сили, които изпратили една набързо сформирана и не по малко изненадана флота. Те никога досега не се били сражавали с извънземни форми на живот, а сега трябвало бързо да се защитят от този нов и тайнствен враг.

Вражата флота се насочила към колонията Мар Сара и флотът на Конфедерацията предприел непохватна и неорганизирана контраатака. Нашествениците, обаче, само се идентифицирали като Протоси и мистериозно оттеглили корабите си от планетата. Тераните още се чудели на това неочаквано извънземно посещение, когато открили второ. То било в необитаемите райони на Мар Сара. Тези нови насекомовидни нашественици се отличавали доста от атакувалите протоси.

Нито една теранска организация (групировка) не знаела дори за една чужда раса, да не говорим за две различни. Обременени от собствените си политически конфликти, нещастните терански фракции можели само да наблюдават как увеличаващите броя си пришълци, си проправят път към сърцето на сектора. В космоса, обаче, имало още една раса, за която нямало почти никаква информация и за която хората даже не подозирали.

Ксел’Нага и първите им създания

Останали са само отделни документи, в които протосите споменават за високоразвита раса управлявала хиляди светове в галактиката преди десет милиона години. Тази тайнствена раса била наричана Ксел’Нага или „магьосниците от Афар” и според слуховете била създала хиляди различни същества на студените и пусти светове под тяхна власт. Според преданията на протосите тази раса била милостива и миролюбива, изцяло погълната от изучаването, разпространяването и еволюирането на живота в галактиката. Нищо не се знае за произхода на Ксел’Нага освен това, че те не били от Млечния път. Желаейки да сътвори перфектния живот, Ксел’Нага се стремяла да създаде същество надарено със съвършенство на формата. В продължение на хиляди години те внимателно направлявали деликатните еволюционни процеси на новите видове. Дългите експерименти създали многобройни и странни отклонения от чистата форма, към която бил насочен стремежът им. Заради тези отклонения те никога не оправдали докрай очакванията на своите създатели. Накрая Ксел’Нага били обзети от отчаяние и помислили, че никога няма да достигнат желаното съвършенство на формата. Тогава те насочили цялото си неоправдано до момента старание върху най-обещаващия от създадените от тях светове.

На Аир, голям свят покрит с джунгли, в самия край на галактиката, се родила раса от високо развити същества. Те били невероятно приспособими към сурови природни условия и климат. Тяхната сила и бързина била несравнима с другите раси познати на Ксел’Нага. Расата живеела в недоразвита племенна система, базирана на груповото ловуване и военните закони. Най-интересното било, че те комуникирали помежду си чрез много сложен за разбиране метод на вродена телепатия, което им позволявало да работят с изключителна ефикасност. Ксел’Нага били доволни от прогреса на последното си създание и решили, че това е първата раса, породена от техните експерименти, успяла да достигне до ниво, по-високо от първобитното. За да обозначат възхода им в галактическия ред Ксел’Нага дали на новата раса името Протоси (първите).

Ранните протоси живеели в хармония и усамотение на Аир стотици поколения без да подозират, че са наблюдавани. Въпреки че били доста развити същества, техните създатели били недоволни от бавния им прогрес и решили да го ускорят. Те продължили незабележимо да направляват стъпките на своите рожби още едно хилядолетие, докато успели да развият по голяма сетивност в протосите. Расата получила невероятен интелект и интроспективност, достигайки висини не само в индивидуалното, но и в общото културно развитие. Окуражени от явния си успех Ксел’Нага решили да разкрият на своите творения съществуването си, без да подозират, че това може да доведе до голям хаос.

Напускането и „Вечната война”

Протоската цивилизация, която се развивала на Аир само от няколко хиляди години, имала централизирано управление, като най-развитите родове били начело на властта. Ксел’Нага искала да оцени напълно еволюцията на своите създания и затова те слезли от небесата и се слели с протоската култура. Пристигането на създателите събрало пръснатите родове и зарадваните протоси се обръщали към тях, за да получат нови знания. Ксел’Нага се чудели как да обяснят на протосите тайните на заобикалящата ги Вселена. Жаждата за знания на протосите довела до развитие на нервната им система която им позволявала вече да усвояват знанията по-бързо. След като познанията им за обкръжаващия ги свят се увеличавали паралелно с индивидуалното съзнание, протосите започнали да отделят повече внимание на личните интереси и постижения, отколкото на общественополезните дела.

По-влиятелните родове започнали да се изолират един от друг, търсейки собственото си място не само в обществото, но и във вселената. Когато членския състав на родовете се увеличил положението на Ксел’Нага се разклатило. Древната раса предположила, че е ускорила еволюцията на протосите прекалено бързо, целейки съвършенството на своето създание. Мнозина от Ксел’Нага вярвали, че протосите са загубили най-голямата си сила, защото индивидуализмът надделял над предишната обществена и телепатична връзка. Подбудени от индивидуалистични цели родовете премахнали древните си принципи и ритуали, за да могат още повече да се отцепят от своите събратя. Предишното уважение и страхопочитание към техните създатели се заменило със съмнение. Това предизвикало сблъсък на интересите между родовете и древната раса.

След няколко месеца протосите започнали да отбягват своите учители и във всеки род започнали да се носят слухове, че тяхното учение е неправилно (нередно). Опитвайки се напълно да се откъснат един от друг, родовете започнали да губят първичните си психични връзки. Разкъсването на предишната привързаност на протосите един към друг предизвикало разпадането на последните останки от единство и братство между тях. Затрудняването на психичните връзки било най-големият белег за Ксел’Нага, че протосите изгубили най-фундаменталния елемент от съзнанието си. Убедени, че са направили сериозна грешка, ускорявайки еволюцията на недостойните си създания, древните решили да отпътуват от Аир.

Подозрителните протоси, когато узнали за напускането на своите създатели, реагирали прибързано и безразсъдно атакували корабите на Ксел’Нага. Стотици от древните били убити от яростните протоси, от тези, които само до преди десет години ги почитали, като богове. Ксел’Нага отблъснали безразсъдната атака и печално насочили огромното количество големи кораби в космоса, напускайки орбитата на Аир. Протоските родове били смутени. Техните създатели ги изоставили. Като че ли изведнъж рухнали всички ценности, завещани им от Ксел’Нага.

След заминаването родовете, водени от отчаяние и чувство за вина, се обърнали един срещу друг. Това, което последвало, било описано като най-кървавата гражданска война, останала в галактическата история под името „Вечната война”. Яростните битки във войната се водели поколения наред. Тези поколения били отчаяни, яростни и непрекъснато измъчвани от това, че били виновни за прогонването на създателите си. Въпреки малкото автентични документи, останали от този „изгубен период” в протоската история, факт е, че протосите се превърнали във фанатични и безмилостни убийци. Водени през столетията от безсмислена омраза срещу своите събратя, цели поколения протоси живеели, сражавали се и умирали, без дори да знаят причините, довели до започването на войната. Те загубили всякаква представа за първичната психична взаимовръзка, в която техните прадеди някога участвали. Съществува легенда, че дори най големите планетарни масиви са били опустошени от епичните сражения между побеснелите родове, променил се даже и релефа на планетата. Изглеждало, че цялата славна протоска култура е обречена на унищожение.

Кала или „Пътят на просветлението”

Макар да имало много и различни фактори, които довели до края на „Вечната война”, един фактор се посочва като главен заради неговата безпрецедентност и се свързва с радикалните промени, нaстъпили във „Втората епоха”. Древните протоски вражди продължили да вземат все нови и нови жертви, докато не се появил един ексцентричен и много проницателен мистик. Мистикът, чието истинско име е изчезнало от аналите на историята, по всяка вероятност бил наричан Кас или „Този, който донесе порядъка”.

По някакъв начин той успял да добие представа за архаичните и забранени учения на Ксел’Нага и успял да изрови древни монолитни артефакти, известни като кристалите Кайдарин. Кристалите, оставени от Ксел’Нага били основни в изучаването и осъществяването на техните протогенетични експерименти. Кас успял да пропусне енергиите на кристалите през себе си, което му позволило да достигне до предишната психична връзка на своята раса.

За пръв път от хиляди години протосите осъществили телепатична връзка. Той усетил, че те не са загубили тази телепатична връзка, а просто са забравили как могат да се свързват помежду си. Потресен от ужасните емоции, които са носени от расата му безбройни векове, Кас започнал да търси път за възстановяване на предишното състояние на своя народ. Той събрал много млади протоси и започнал да обучава новото поколение воини как да достигнат забравената си психична връзка. Тези младежи, които се освободили от отчуждението помежду си, се дистанцирали и от ужасната война около тях.

Те се оказали способни ясно да видят, че конфликтът, обхванал расата им е безумие. Повярвали, че Ксел’Нага били прави да ги напуснат, защото расовата им същност била опорочена от техния егоизъм, следователно, те били не успял експеримент. Младежите, обаче, разбрали и твърдели, че падението им не идва от нещо, направено от самите тях. Гражданската война и расовите вълнения според тях били безсмислени. Кас разработил система за психическо развитие, като се надявал, че тя ще дисциплинира новото поколение и ще го предпази от повтаряне на трагичните грешки, допуснати от неговите предшественици.

Неговата теория, позната като Кала или „Пътят на просветлението”, накарала всички протоси да изоставят своите собствени капризи и да се устремят към обединението на някогашната си силна и монолитна раса. Най-голямата надежда на Кас била, че Кала ще развие ново чувство за принадлежност сред протосите. Постепено много протоси изоставили дългогодишните си кръвни вражди и се присъединили към все повече увеличаващите се легиони на Калаите. Това се оказало повратна точка във „Вечната война”, която довела до започване на т.нар. „Втора епоха”. След като ужасните битки престанали родовете отново започнали да се възстановяват и укрепват, само че този път с учението на Кала, вкоренило се дълбоко в протоското общество.

Командният кораб „Даеул”

Основната задача на Кала била да установи строга система за поведение и преход към нов ред. Всички членове на протоските родове били разделени в три нови касти. На Джудикейторите, на Калаите и на Темпларите. Това разделение целяло да премахне и последните остатъци от родовите вражди и да подсили решителността на протосите да прегърнат новото начало.

Кастата на Джудикейторите била съставена от старейшини и оратори. Нейна главна задача била управлението на протосите по законите на Кала. Събранието на Джудикейторите се ръководело от малка група старейшини, известни като Конклейва.

Най-многобройна в протоското общество била кастата на Калаите, съставена от индустриалци, учени и строителни предприемачи, грижещи се за възстановяването на Аир след „Вечната война”.

Третата каста, наричана Темпларите представлявала свещените бойци и защитници на Аир, които изучавали дисциплините на Кала, стремейки се да достигнат колкото се може по- далече по пътя към върха на психическата сила.

Под ръководството на Конклейва и неговите джудикейтори – администратори и въоръжени с фанатизма на темпларите, протосите скоро възстановили разрушения Аир и го превърнали в райска градина. С увеличаващото се благосъстояние протосите преоткрили загубените си умения и се научили да пътуват сред звездите. Само за няколко века те успели да завладеят стотици светове в техния край на галактиката и разпространили плодовете на своята култура и върху други раси в космоса. В тези обикаляния из Млечния път протосите открили осем от световете, владени някога от Ксел’Нага. Спазвайки Кодекса на Кала, протосите се натоварили с бремето на „Даеул” или Великия команден кораб.

„Даеул” карал протосите да защитават по-малките раси, попадащи под тяхното влияние. За разлика от своите предшественици, протосите не се месили в еволюционните процеси на расите под тяхна протекция. Винаги внимаващи за евентуални уродливи изменения, водещи до потенциални заплахи за живота, те наблюдавали нищо неподозиращите им подопечни. Подобно на Ксел’Нага, обаче, протосите запазвали тайната на съществуването си. Стотици същества се развивали и процъфтявали на различните светове в протоското космическо пространство, без никога да разберат, че тайно са защитавани от протоската флота.

Дарктемпларите

Независимо от това, че протоската цивилизация процъфтявала, Конклейва имал позорна тайна, която скривал от народа. Имало няколко племена, отказващи да приемат Кала. Те вярвали, че идентичността им ще изчезне, ако продължи управлението на джудикейторите. Номадските племена не били враждебни и въоръжени, но били убедени, че управлението на Конклейва е неправилно за протосите. Племената се опасявали, че властта му може да стане прекалено голяма и разпростирайки се сред протоското общество да унищожи всичко, което Кас е постигнал. Затова те запазили знанията си в тайна от останалите протоси.

Убедени, че номадите са нова заплаха за новия ред, Конклейва наредил на темпларите да ги изтребят. Темпларите били водени от млад воин на име Адун, но той отказал да унищожи скитащите си събратя. Все пак идеалистът Адун решил да скрие племената от погледа на Конклейва. Той вярвал, че ще успее да убеди номадите в истината на Кала, като ги научи да използват собствената си психична сила. Въпреки че тяхната сила била равна на темпларската, те отказали да отдават духовната си енергия на Кала. Без ученията на „Пътя на просветлението” силите на номадите излизали от контрол и предизвиквали опустошителни бури в полята на Аир.

Конклейва бил шокиран от това, че темпларите не се подчинили на заповедта да убият номадските племена и предприел други действия, за да постигне целта си. Той не можел да накаже Адун и темпларите за тяхното непокорство, защото обществеността щяла да научи за номадите. Ето защо Конклейва решил да изгони племената от Аир за вечни времена. Темпларите на Адун дали клетва да не се противопоставят на действията на Конклейва.

Номадите били натоварени на стар, но все още функциониращ кораб на Ксел’Нага и били изпратени в космоса. Тези племена завинаги останали в историята с името дарктемплари (скритите темплари). След време легендата за тях се разпространила на Аир, възбуждайки въображението на много млади протоси. За да покажат презрението си към Конклейва и неговите слуги – джудикейторите, дарктемпларите церемониално отрязвали нервните си израстъци, като по този начин се откъсвали от основната телепатична връзка, която протосите споделяли. Говорело се, че откакто „ловците в сянка” се отцепили от основната връзка с майчината си раса, те се научили да извличат психичния си потенциал от тъмното и студено космическо пространство. За протоското общество разрушаването на телепатичната връзка било голямо престъпление и дарктемпларите били обявени за престъпници. Гонени от събратята си, скритите темплари водели самотен живот в космическите си кораби. Браздейки космическото пространство, те всячески полагали усилия да закрилят тайно родния си свят.

Човечеството и идването на Зергите

Протосите безмълвно наблюдавали пристигането на хората в техния край на галактиката. Въпреки че нищо не знаели за новата раса, тяхната подвижност и краткотраен живот заинтригували протосите и те решили да ги изучават. Два века те наблюдавали развиващите се терани. Хората колонизирали повече от дузина планети в протоския край на Галактиката.

Независимо от това, че теранската технология била много по-низша от протоската, хората се адаптирали много бързо към новите светове. На протосите най-интересно било това, че земляните можели да воюват помежду си и в същото време да развиват технологията и индустрията си.

Те били разтревожени от факта, че тераните много бързо изразходвали ресурсите на завладените светове. Изглеждало им, че хората нямат никакво уважение към природата, защото те опустошавали един свят, след което се заселвали на друг, изчерпвали му ресурсите и се насочвали към следващия. Независимо от това колко им се искало да се намесят и да вразумят хората, протосите били принудени да се подчинят на кодекса на „Даеул”, който забранявал всякакво вмешателство в развитието на чуждите раси. Това съседство между двете раси продължило много години. Нещата се променили, когато протоска разузнавателна мисия открила доказателства за зловещата съдба, която щяла да сполети тераните.

Хай темпларят Тасадар и неговата известна изследователска група намерила няколко биологични конструкции, блуждаещи из протоското космическо пространство. При по-подробно изследване Тасадар заключил, че тези неидентифицирани чужди организми в действителност са разузнавателни сонди за транскосмически изследвания. Въпреки че той не установил откъде произхождат, станало ясно, че сондите са насочени към сектора Копрулу.

Тасадар незабавно откарал обектите на Аир за всестранно изследване. Странните пришълци не приличали на нищо от досега срещаните форми на живот. Физиологията на сондите била специално конструирана за дълги космически разузнавания и пътувания. За да установят основната цел на съществата, протосите фокусирали енергията на Кайдаринските кристали в малките съзнания на сондите. Те били шокирани, когато открили, че пришълците отговарят бързо и естествено на мощните енергии на кристалите. Изумлението им идвало от това, че само създания, родени от протогенетиците на Ксел’Нага, можели да използват енергиите на великите кристали. Протосите били най-разтревожени от потока от мисли, които повтаряли малките мозъци на сондите: „Намери човечеството, унищожи го и еволюирай!”

Протосите направили извод, че сондите са само началото на идващата голяма заплаха за тяхната част от галактиката. Ако тези същества били създадени с технологиите на Ксел’Нага, то те със сигурност щели да бъдат много силни. Било им ясно, че тази нова раса представлява заплаха за всички живи същества и че откъдето и да идват главната им цел са нищо неподозиращите терани.

Протосите започнали да изпращат специални разузнавачи, да претърсват космическите пътища за пришълци. Според Тасадар те трябвало да спазват кодекса на „Даеул” и да защитават всички раси, които наблюдават. Конклейвът, обаче, смятал, че ако безполезните терани вече са заразени от пришълците, то хората и новата раса трябва да бъдат унищожени. Очевидно Конклейва мислел, че след като унищожи земляните, пришълците ще останат без цел и ще се върнат обратно, без да разберат за протосите. Това, обаче, влизало в противоречие с кодекса на „Даеул” и между джудикейторите и темпларите започнал голям дебат, за това какво трябва да се прави в дадената ситуация, т.е. да се помага ли на тераните или те да бъдат унищожени.

Единственият факт, който и двете касти не оспорвали, бил, че съществата са създадени от Ксел’Нага. Това означавало, че протосите трябва да бъдат нащрек. Решило се, че Тасадар и неговата група трябва да наблюдават теранските светове и да оценят колко голяма е опасността. След това те заминали с ескадра протоски военни кораби, водени от флагмана „Гантритор”, за сектора Копрулу.

Началото на края

С пристигането си в теранския сектор разузнавачите на Тасадар открили, че мистериозните пришълци започнали да вземат жертви сред жителите на човешките колонии. При по-близко запознанство Тасадар открил, че крайната колония Шау Сара е инфектирана от чуждата раса.

Цялата повърхност на колонията била покрита с дебела токсична субстанция, която продължавала да разяжда кората на планетата. По-лошото било, че пришълците успели да заразят или унищожат голяма част от колонистите. Ужасен от опустошението на колонията Тасадар се чудел защо тераните не са изпратили помощ за този свят.

Като чул за състоянието на Шау Сара, Конклейвът заповядал засегнатата колония да се обеззарази. Тасадар с неохота се подчинил на заповедта, защото знаел, че това ще унищожи всякакъв живот на планетата. Протоските кораби заредили оръдията си и открили огън по колонията. Така те ликвидирали нашествениците, но установили, че няколко съседни свята също са засегнати от инфекцията. Придвижвайки се с флотата си към втория заразен свят, Мар Сара, Тасадар бил обзет от съмнения дали това е оптималния вариант за борба с инфекцията.

Теранските военни, уведомени за изненадващата атака на протосите срещу Шау Сара изпратили флота, която да спре тази на Тасадар. Хората се приготвили да защитават Мар Сара точно когато протоският командир наредил на корабите си да се оттеглят. Неуверения в правотата си Тасадар не само не унищожил Мар Сара, но и пощадил флотата, която пристигнала да я защити. Той открил начин да унищожи пришълците, без хората да пострадат и по този начин не изпълнил заповедта на Конклейва. Оставайки далеч от теранските сензори, Тасадар наблюдавал с флотата си как пришълците продължават да нахлуват по човешките колонии.

Великият експеримент

Стремейки се да усъвършенствуват своето изобретение от страна на протогенетичната революция Ксел’Нага отишли на Аир. В обширните джунгли на планетата се родила най-развитата раса, която те някога били виждали. Ксел’Нага започнали да контролират техните протогенетични експерименти, убедени, че ще могат да направляват еволюцията на расата до върха на физическото съвършенство. Расата, наречена по-късно протоси, се развила бързо и достигнала до това, което нейните създатели наричали „съвършенство на формата”.

Експериментът на Ксел’Нага, обаче, продължил много дълго. Вродената сетивност на протосите се развила твърде стремително, което довело до конфликт с техните създатели. Ксел’Нага смятали, че забелязаното съвършенство на формата е било опорочено от вътрешното противоречие на протосите. Това означавало, че експериментът се е провалил. Ксел’Нага напуснали своите деца и отпътували в космоса.

Раждането на Зергите

След като пропътували хиляди светлинни години в Галактиката Ксел’Нага заселили пустинния свят Зерус. Те планирали да продължат великия си експеримент на еволюирането, като този път оставили настрана физическата форма и се съсредоточили върху съвършенството на същността (психическата, духовната форма). Стоящи в големите си кораби около Зерус Ксел’Нага решили още веднъж да повторят експеримента със създаването на съвършената раса. Никой от тях не подозирал, че по този начин те отново ще предизвикат съдбата. Вторият експеримент се оказал по-успешен от очакванията на Ксел’Нага. Те работили върху еволюирането на най-нищожните форми на живот на Зерус – миниатюрни инсектоиди, познати като Зерги. Чрез протогенетичните манипулации на Ксел’Нага зергите не само оцелели сред многобройните вулканични изригвания на техния свят, но и просперирали. Доста малки, подобни на червеи, не притежаващи никаква способност да използват заобикалящата ги среда, зергите се научили да оцеляват. Те се забивали в плътта дори на най-неуязвимите същества на Зерус, усвоявайки хранителните вещества от гръбначния мозък на техните приемници.

Зергите се научили паразитно да се сливат с другите същества. След като вече можели да контролират психическите и физическите процеси на приемниците, зергите използвали новите си тела, за да въздействуват и манипулират околната среда. Когато започнали да се сливат с все повече и все по-разнообразни същества, те започнали да манипулират различни генетични съотношения и процеси, т.е. започнали да имитират приемниците по форма и психика. Зергската биохимия започнала да се променя, адаптирайки се към различните генетични материали. Когато разнообразието станало твърде голямо, новата раса започнала да асимилира само най-развитите видове на планетата. На зергите бил присъщ инстинктът кои същества са най-добри приемници и с кои от видовете да се сливат. Всяка раса, която им се струвала непригодна за асимилация, била унищожавана в името на бъдещото съвършенство на своя вид.

Ксел’Нага скоро открили нещо нередно в развитието на зергите. Оригиналните раси и същества, асимилирани от зергите ставали трудни за разпознаване само няколко поколения след инфекцията. По някакъв начин зергите успели да развият способност да направляват скритите еволюционни процеси у своите приемници. Създанията ставали жертва на ефектите от бавните мутации, предизвикващи растеж на здрави и остри шипове, заострени като бръснач крайници и на изключително твърда външна броня. За учудващо кратко време видовете се превърнали в обединена раса от хищници.

Овърмайндът

Взели си поука от провала с протосите, Ксел’Нага решили да изпробват друг подход. За да избегнат риска от поява на свръхегоизъм, те структурирали колективен разум на зергите така, че се постигал обединителен върховен Разум (Овърмайнд). Овърмайндът представлявал самостоятелен организъм, направляващ всички инстинкти на видовете и индивидите, в които се превърнали зергите. С времето Овърмайндът развил наченки на индивидуалност и по-съвършен интелект.

Понеже Овърмайндът трябвало да направлява действията на всяко същество от рояка, той създал свои помощници. Така възникнал нов вид зерг, направляващ комуникациите между питомците. Новосъздадените зерги се наричали серебрати и представлявали уголемен вариант на оригиналните зергски инсектоиди. Всеки серебрат имал специални задължения : защита на кошера, разузнаване за възможни приемници, производство на повече войници или унищожаване на всички форми на живот. Те били упълномощени да изграждат свои кошерни групи и да се грижат за техните питомци. След време те също развили индивидуалност, която им позволявала да правят собствени преценки. Въпреки това те не можели да вземат собствени решения без одобрението на Овърмайнда.

Зергскатта командна верига се удължавала, когато към рояка били присъединявани нови раси. Серебратите започнали да използват свои собствени помощници, изпълняващи заповедите им. Така например, за защитата и продуктивността на кошерите отговаряли кралиците. Те наблюдавали активността на търтеите (дроните) при събирането на ресурси и контролирали колониите от спори (вишки). По време на битка серебратите поверявали на овърлордите (надзирателите) да предават директните им команди на многобройните войски на рояка. Овърлордите не само транспортирали войски до бойното поле, но и заповядвали атаките по време на боя. Кралиците и овърлордите не можели да не се подчинят на заповед на серебрат, а самите серебрати винаги се подчинявали на Овърмайнда. Тази строга командна система правела рояците изключително ефикасни.

Докато рояците продължавали да стават все по-многобройни и все по-силни Овърмайндът гледал към собственото си бъдеще. Той установил, че само за няколко века неговата раса асимилирала всички местни форми на живот. Той знаел, че за бъдещото еволюиране на рояка зергите ще трябва да напуснат Зерус. Овърмайндът започнал със сетивата си да търси някакъв транспорт за да отидат на ново място. Скоро се появила такава възможност. Раса от огромни същества, които пътували в космоса минала през системата на Зерус и Овърмайндът се свързал с тях. След като били привлечени на безплодния свят те били бързо асимилирани. Новоусвоената раса имала супертвърда кожа, която им позволявала да пътуват във вакуума на космоса. Точно това трябвало на Овърмайнда, за да могат неговите питомци да напуснат Зерус. Скоро зергите можели без проблеми да издържат на трудностите в безвъздушното пространство.

Този основен момент в зергското развитие не останал незабелязан от Ксел’Нага. Въпреки, че били слаби физически, зергите успели не само да оцелеят, но и да запазят съвършенството на психическата форма. Ксел’Нага разбрали, че са постигнали целта си.

Поражението на Ксел’Нага

Гордостта от постигнатото била фаталната грешка на Ксел’Нага. Овърмайндът, който бавно разпростирал властта си из космоса, забелязал огромните кораби – светове на Ксел’Нага, които злокобно кръжали около Зерус. Въпреки че Ксел’Нага постоянно наблюдавали свръхразума, те били изумени, когато той прекъснал телепатичната им връзка, без те да го усетят. Обезумял от желанието си да асимилира Овърмайндът изпратил зергските рояци, да нападнат неподготвените Ксел’Нага. Древната раса направила всичко възможно, за да спре прииждащите зерги, но усилията им се оказали напразни. Без признак на отслабване, вълна след вълна зергските рояци разбили щитовете на корабите на Ксел’Нага. Само за няколко часа зергите пробили защитата на своите създатели и разпръснали флотата им.

Според сведенията по-голямата част от Ксел’Нага била унищожена, а останалите от тях продължили своите експерименти за създаването на съвършената раса. След като асимилирал част от Ксел’Нага Овърмайнда достигнал до знанията на своите господари. Той продължил да поглъща все повече и повече живи същества, което го направило по-могъщ отколкото можел да си представи. Свръхразума научил тайните на свещените Кайдарински кристали и свързал тяхната енергия със своята собствена. Чрез тънкостите на протогенетичната физиология научени от Ксел’Нага Овърмайндът успял да подобри съзнанието на много от важните зергски видове, оставяйки ги под свой контрол.

Като разровил из паметта на Ксел’Нага свръхразума научил за хилядите раси, които по едно или друго време били под влиянието на древната раса. Ксел’Нага запазили подробна информация за силните и слабите страни на всяка раса. Най-важното за Овърмайнда било това, че научил за извънредно силна раса, живееща близо до края на галактиката и позната само като Протоси. Тогава свръхразума разбрал, че най-вероятно протосите и зергите ще влязат в конфликт.

Решаващият фактор

Зергите напуснали пустинния и вулканичен свят Зерус и опустошавали всяка планета по пътя си към протоския главен свят. По време на дългия и бавен път сред звездите зергите асимилирали само най силните раси. Роякът продължил да се уголемява по сила и численост. След като достигнал определен стадий на развитие, Овърмайнда изпратил транскосмически сонди, които разузнавали новите светове преди пристигането на рояка.

Въпреки многобройните победи свръхразумът оставал неуравновесен (психически лабилен). Той знаел, че протосите са много силни психически и физически и можели да телепортират голямо количество материя. Овърмайндът измислил начин да противостои на силата им, но не разбрал как да ги асимилира.

Изгубил всякаква надежда, че може да победи в предстоящия конфликт с протосите, свръхразумът направил неочаквано откритие. Една от неговите космически сонди докладвала за местонахождението и жизнените характеристики на раса, която обитавала светове, намиращи се близо до протоското космическо пространство.

Новата раса се наричала Човечество и само няколко поколения я делели от развитието на страхотна психическа сила. Овърмайндът знаел, че хората са още в ранния етап на развитието си и трудно биха могли да се защитят от зергите. Въпреки това кратко живеещите и крехки същества щели да бъдат решаващия фактор за победата над протосите. Свръхразума разбрал, че ако успее да асимилира психическия потенциал на Човечеството, ще може да се бие с протосите по собствените им правила.

Зергите започнали да си проправят път към теранските светове. Пътуването траяло шестдесет години и накрая огромния зергски рояк достигнал сектора Копрулу. Изпращайки разузнавателен рояк Овърмайндът открил, че хората населяват над дузина светове в сектора. Заразявайки атмосферата на планетата Шау Сара с кошерни спори, свръхразумът вкарал в действие големия си план за асимилиране на Човечеството. Спорите се носели към повърхността и когато я достигнали, се просмукали в почвата насищайки я със своите опустошителни чужди токсини. Хората нямали представа че зергите инфектирали горния слой на почвата на техния свят. През това време зергски питомци започнали да кацат на планетата и да строят на повърхността своите сгради и кошерни групи. След като вече инфектирането на колонията било факт, Овърмайндът изпратил своите прегладнели деца и по другите светове. Хитри и неуловими при своите действия служителите на свръхразума скоро инфектирали колониите: Мар Сара, Бронтс и Дилар IV, без обитаващото ги население да разбере нещо.

Скоро от космическото пространство изникнала голяма протоска флота, с цел да спре нахлуващите зергски войски. Стремейки се да научи колкото се може повече за тайнствените протоси, Овърмайндът решил да им позволи да попречат на започналото инфектиране. Държейки войските си настрана, той наблюдавал как протосите разрушили до основи колонията Шау Сара. Очевидно протосите били притеснени от това че кошерните спори са се всмукали в почвата и искайки да предотвратят по-нататъшна инфекция изпепелили планетата. Тези решителни действия доставили голямо удоволствие на свръхразума, който можел само да се чуди как протосите могат да унищожават с такава ефикасност и сила. Знаейки, че идващия конфликт ще бъде най-великият сблъсък в неговия живот, Овърмайндът оттеглил войските си, за да наблюдава какви ще са следващите действия на протосите и хората.